Снежанка

СНЕЖАНКА И СЛАДОЛЕДЪТ
Максим Асенов

Слънцето пръска жар и на сянка.
Мира не дава то на Снежанка.
Тя е на гости на своята леля –
в село пристигна още в неделя
и се затюхка за сладолед.

Някои викат:
– Нямаш късмет!
Други пък бърчат своето чело:
– Тук не е София.
– Тука е село.

– Село? –
тя кима. –
Туй е известно.
В село отглеждат жито и чесън.
Сеят пшеница и слънчоглед.
Ала не сеят ли тук сладолед?

– Как да го сеем?
– Ние сме прости.
– Ние посрещаме столични гости.
Сели сме жито, сели сме лен,
ала не знаем сладоледът студен
как се засява и как се копае.
Ха, разкажи тази тайна каква е!

Бърчи Снежанка замислено чело:
– У-у-у, че сте прости! Хора от село.
Вземате захар – цяла паница,
и я засявате вместо пшеница.
Сетне засявате бучици лед
и избуява бял сладолед.

– Браво, момиче! –
те й подават
пълна паница със захар
– Засявай!
– Ето и кофа пълна със лед –
сей и жъни си, и яж сладолед!

Тръгна да сее тя сладоледа.
Младо и старо излезе да гледа.
Старците цъкат с уста и намигат.
Тичат, подсмърчат край тях дечурлига.
Гледат момичето важно как сее
и си представят как се люлее
цяло море сладоледени чашки,
как си похапват всички юнашки…


Свърши момичето свойта сеитба –
време ще дойде и за беритба.
Ала Снежанка е умна и знае –
трябва след седмица да го копае.
И подир седмица грабна мотика.

– Браво, момиче! –
всички й викат.
И се подсмихват. И си намигат.
Тичат след нея орляк дечурлига.

А подир месец със сърп във ръката
тръгна да жъне тя със децата.
Крачат край лена, край слънчогледа.
Няма и помен от сладоледа.

И се надига в нея обида.
Всичко обраснало във паламида.

Сред паламидата някакъв чичко
спрял и ги чака с бяла количка.

Вика им:
– Идвайте! –
И вдига юнашки
пълни догоре сладоледени чашки.
Гледа Снежанка към чичкото, гледа:
сигурно той е обрал сладоледа.


...
Ето и новите одежди на г-ца Снежанка: