Три мечета, три братлета Петър МилевСред горите на Балкана, посред Мечата поляна, бяла къщичка се гуши между двете диви круши. Тук живеят три братлета – малки палави мечета. Всяка сутрин буди Слънчо Мечо, Рошльо и Медунчо.
- Съмна вече, стига сън! Хей, момчета, хайде вън! – Слънчо мечовците кани вън на росните поляни.
Двете братчета добрички търкат сънени очички – няма време да се дреме, за гимнастика е време!
А пък Рошльо – мързелан, презглава завит с юрган, сутрин все се излежава – рано е, защо да става?
Мечо и Медунчо – хоп! – скачат в бистрия поток. Мият със сапун лицето, трият с гъбата вратлето, с душ студен се закаляват, ден след ден по-здрави стават. Рошльо гледа от вратата – не обича той водата.
А след плуване и сън сладко се закусва вън. На верандата голяма маса вече е заслана. Сядат братчетата двете с питки медени в ръцете.
- Рошльо, да закусим трима. Мед и топли питки има…
- Бързам, чакат ме игрите! – грабнал круши неизмити, хуква Рошльо из горите. Цял ден с мръсния Глиганчо скита Рошльо-повлеканчо – изпотен и запъхтян, мърляв, рошав, изподран.
Щом закуската привърши, Мечо и Медунчо бързо купичките си измиха, къщичката подредиха.
- Хей, Медунчо – каза Мечо, - гъбките ни свършват вече. Знам едно местенце скрито, с гъбки цялото покрито. Искаш ли до този лес излет да направим днес?
Мечо сандвичи направи, мед да сложи на забрави и със раниците леки двете братчета поеха по планинските пътеки към Игликина поляна – горе, чак навръх Балкана.
Гъбки вкусни насъбраха, мащерка за чай набраха, и глогинки, и малинки, и узрели боровинки.
Свършва хубавият ден.
Слънчо гасне уморен. Двете братчета се връщат с пълни ранички към къщи.
Първо в кухнята отиват и ръцете си измиват. Мечо масата нарежда, през прозореца поглежда:
- Рошльо пак ще закъснее! Где се туй мече пилее?
- Кой го знае где се скита и за нас дори не пита. Аз съм гладен до премала, мога да излапам хала. Дай да хапнем до насита топла гъбена чорбица и филийка с лютеница. А накрая да си хруснем дренки и малини вкусни. Ето ги – добре измити, с капчици роса покрити… Хайде, Мечо, сядай вече! – гладният Медунчо рече.
Мечовците не забравят след вечеря що да правят, за да имат здрави зъбки, млечнобели като гъбки. Грабват четка във ръка, паста в другата ръка, търкат, търкат, след това дълго плакнат със вода.
После двете чисти братчета лягат в своите креватчета. Рой звездици трепкат вън:
- Мечовци, приятен сън!
***
С тихи стъпки мълчешком към притихналия дом кой ли се промъква там? Рошльо – скитникът голям. Бутва лекичко вратата, тихо вмъква се в кревата. Гладен, мръсен, под юргана в миг захърква мързелана…
Дните нижат се подред. Рошльо не признава ред. Сутрин, вечер гладен ходи, неумит и мръсен броди. Той сапуна страшно мрази, но накрая зле загази!
Рошльо с треска тежка легна, болест лоша го налегна. Огън пари му главата и горчи му във устата. Пъшка нашият герой, посред нощ надава вой:
- Зле съм братчета, станете! Помощ бързо намерете!
С “Бърза помощ” отдалече тук пристигна доктор Мечев. Болният видя и каза:
- Всичко туй е от зараза! Щом си скаран с чистотата, болест ще те сполети в отплата!
И режим, ако не спазва строго, Рошльо ще си пати много.
Мина месец, после три… Рошльо тъй се промени!
Сред горите на Балкана, посред Мечата поляна, скачат Мечо и Медунчо, около един ... Сладунчо. Той на Рошльо не прилича – ред и чистота обича. Спретнат, чист и пременен среща всеки слънчев ден.
