7.05.2011 г.

За буболечките и хората

Нямам какво да показвам, затова пък има какво да казвам.

За буболечките ще ви говоря…
Преди години, когато бях дете, понякога играехме на една забавна за нас, но всъщност жестока игра. Хващахме си трамвайчета (малки буболечки, които се свиват на топче) и ги слагахме в кибритена кутия. Хващахме и бременни и се радвахме, че раждат, без дори да се замислим, че така погубваме децата им. Сега, като възрастен човек, осъзнавам какво съм сторила и ужасно съжалявам и се срамувам от това. Наскоро тригодишната ми дъщеричка каза, че искала да настъпи един охлюв. Не й позволих и й обясних, че не бива, та нали и то е душичка. Ясно е, че децата са жестоки, защо - незнам, но знам че до голяма степен зависи от нас, родителите, дали ще запазят тази си жестокост когато пораснат или ще станат човечни и добри.
За човека се знае, че е единственото животно, което убива, не само за храна. Знаем го и продължаваме да си живееме така. Защо? И защо ако убиеш едно кученце е много по-голямо престъпление, отколкото ако убиеш бръмбар? Каква е разликата? Че кучето е по-голямо. В какъв свят живеем.
Моля ви, не убивайте гъсеницата, само защото е полазила по рамото ви. Всеки има право на живот. Пазете буболечките (и не само тях)!